Spawn 251

В ръцете си държа  Spawn 251, издание на Артлайн на български. И точно както и с предишните 2 броя и тук усещам една носталгична топлина припомняща ми как преди години отново държахме издания с този герой в ръце ежемесечно.

Както казах и в предишното ревю, чел съм този брой в оригинал на английски, но ще продължа да си ги купувам защото това е начина да развиваме тази индустрия в България, а и по дяволите друго си е да държиш комикса в ръце, да усещаш допир на хартия и мирис на мастило! Плюс, аз така успявам много по адекватно  да се насладя на арта вместо от монитора 😉

Така… и преди бях казал, че Споун е третият ми любим супер герой- харесвам персонажа му, харесвам идеята. Но според мен всеки истниски фен трябва да признава и слабите страни на това което обича вместо сляпо да си завира главата в пясъка(или другаде) и да твърди, че всичко е перфектно.  Та така ще направя и тук 😉

В предното ревю на Spawn Resurrection вече казах какви са слабите страни на Споун, а именно писателските умения на Тод Макфарлан. Като дете четейки Споун не ги осъзнавах, но препрочитайки сега старите неща… мда. За щастие тук както и в предния брой фалката все още е поета от Пол Дженкинс, опитен писател на комиси! Но с намесата на Макфарлан…което ,малко си проличава в някои от диалозите между героите. Но като цяло не пречи за сега,а превода на български за пореден път продължава да е на ниво(много по-високо от всичко издавано на български до сега)! Това  е още една причина да си взимам комикса въпреки, че съм го чел- харесва ми да сравнявам превода! 

След като този брой следва директно завръщането на Ал Симънс на в света на хм… „живите” станало факт в  Spawn Resurrection няма как да очакваме да се случи кой знае какво епично събитие, защото Ал все още се опитва да разбере кой стои зад смъртта на съпругата му Уанда и нероденото им дете.  Докато разследва обаче получаваме една чудесна битка между него и три демонични създания, която е достатъчна за да видим, че стария ни любим Ал е все още във форма! И има страхотен меч- като фен на хладните оръжия няма как да не ми хареса комбинацията! По принцип предпочитах когато Споун ползваше всякакви автомати и пушкала, но все пак това беше в началото, когато не знаеше как да борави с магическите си сили и не биваше да ги хаби, което не е случая сега!

Едно малко отклонение само за да кажа, че намирам за чудесна причината Ал да се върне от смъртта- както в началото, така и сега той е готов на всичко за любимата си Уанда! Нима на негово място не бихме постъпили по същия начин? А той го прави цели два пъти!

Артът на Джонбой е отново на ниво- с изчистения комиксов стил, леко преувеличена, но много добре изглеждаща физика на героите, манга елементи и ярки цветове! Да, не е Макфарлан или Капуло, но е нещо ново, свежо и достойно за Споун! Всичко в панелите е нарисувано ясно и точно, достатъчен е само един поглед за да разберете какво се случва. Което не беше така при предишния заместник Шимон Кудрански с неговите мрачни, на моменти прекалено дебели сенки които криеха всичко. Но това е мое мнение естествено, ако харесвате този стил, чудесно, само така 😉 Различни хора-различни вкусове!

Като цяло добър брой, историята тепърва се развива(или заплита хаха) , само наистина ми се ще Макфарлан  да остави Дженкинс сам да си върши работата за да покаже на какво е способен… но до колкото помня от оригиналите на английски май Дженкинс спира да пише от 255ти брой, което е показателно. Но пък няколко броя след това на помощ на Макфарлан ще дойде друг опитен писател и художник. За това обаче ще говорим ако стигнем до тези броеве(дай Боже) !

Сега вече можете спокойно да оставите компютъра или от каквото там устройство четете, да се насочите към най-близкото място където ще намерите Spawn 251 и да го грабнете!

До следващия път! 😉