Spawn 252

Отново настъпи онзи момент от месеца. Вълнение и мека топлина се разлива по тялото ми. Какво ли може да е? Мъжки климактериум? Висока кръвна захар? Чаша ракия? НЕ! Новият брой на Spawn! Или по-точно казано Spawn 252 от Артлайн! И след кратък лов по будки, книжарници, Лафки, училищни столове (добре де, там не) намирам и прочитам цветната поезия на един дъх!

sp

Какво става с Ал Симънс този път? Още първата страница ни посреща с кошмар, който сполетява Ал така, както катаджия би сполетял шофьор-новак. Без-ком-про-мис-но. 😉  Ал сънува всички жертви, намерили смъртта си от неговите ръце, докато е работил за правителството. Сенки от миналото? Косвени жертви? Обикнвени пречки пред войник, изпълняващ заповедите си? Да намерим отговора заедно с Ал!

sp4

 

Честно казано се радвам много как този брой обръща внимание на миналото на Ал Симънс. Така де, всички знаем с какво се е занимавал той в предишния си живот, но така и не ни бе показано какво изпитва вътрешно след всяка изпълнена задача. Нима е убивал единствено зли терористи и след това се е прибирал вкъщи за да си легне и да спи като заклан? Нищо подобно! И Spawn 252 ни го доказва. Защото тук Ал трябва да се изправи пред душите на всички тези загинали от ръцете му невинни хора, станали жертва на политически игри. През цялото време Ал си е повтарял, че добрият войник изпълнява заповедите си, и си затваря очите за много неща като  едновремнно с това се е самозаблуждавал, че помага на света като го отървава от „лошите терористи’’. Но колко от тях са били лоши и въобще терористи? Тема, която някак си е много актуална днес (и нищо чудно, този брой оригинално е излязъл миналата година) и ни кара да се замислим. Едно чудесно пътешествие в душата на Spawn, за когото знаехме, че е любящ съпруг, но не и каква мъка държи в себе си .

sp5

Броят ни разкрива и нещо друго – от какво всъщност е създаден костюма на Spawn и защо точно той го носи. Това обаче ще си го прочетете сами! 🙂 Самият Ал също има нужда да го разбере, за да се приеме по-лесно такъв, какъвто е, което пък ще му помогне в търсенето на жена си и нероденото си дете.

sp7

Много ми харесва, че започваме да виждаме повече и от Майк – помощника на Ал, бивш ангел, отказал се от силата си, за да се превърне в смъртен и  да помогне на Spawn. Майк очевидно все още привиква към живота си като смъртен, което води до много забавни реплики от негова страна! А и явно разполага с имейла на Бог… сигурно Интернет връзката там горе е повече от добра! 🙂

sp2

Ако очаквате някакви екшън мелета в този брой, няма да ги получите. Но смятам, че това, което Ал Симънс ще преживее, няма да ви разочарова. Целият брой е едно доказателство, че Spawn може да бъде нещо повече от комикс, в който хвърчат откъснати крайници. А в ръцете на добър писател като Пол Дженкинс това не е трудно!

Артът на Джонбой както винаги си е на ниво или поне на мен продължава да ми харесва. Чух много хора да се оплакват, че не бил като Капуло…ами не е. Но и не трябва да бъде! Един персонаж не трябва да бъде рисуван само от един художник, според мен, защото всеки може да му даде нещо ново и свежо. А, и нека да напомня, че навремето, когато Капуло замени Макфарлан, пак имаше изказвания от типа на „Ама тоя не рисува като Макфарлан”… пък какво стана после, а? Да, не харесвам това, че Джонбой даде на Spawn уста и зъби върху маската, както и Венъмоподобния език. Но сам е казвал, че го е направил в чест на Макфарлан, създателят на Венъм, който пък е одобрил дизайна. А зъбите са в чест на Капуло, който към края на своя период като художник на Spawn също бе направил нещо подобно. Ако все пак стила на Джонбой не ви допада, тогава ще трябва да го изтърпите до 257-ми брой. Мда…

sp3

Преди да завърша е време и единствената ми критика и този път тя е породена от превода. Забелязах, че както в последния брой на „Големи неприятности в малкия Китай”, така и в Spawn 252, преводачът е сменен. Не знам каква е причината, не е и моя работа. Нямаше да го забележа, ако не бях прочел имената на преводачите. Къде е критиката ми тогава ли? Ами в Spawn 252 има сцена, в която Майк говори с Ал за кошмара му. И там забелязах употребата на така омразната и неправилна  дума „междувпрочем”. В българския език така дума няма. Има само „впрочем”. Няма и „помежду другото”, „впредвид”, „в напредвид” и още куп други такива.  Ако не ми вярвате, вижте тук и тук .  Крайно  време е да започнем да използваме езика си правилно. Не е голям проблем да се използват тези неправилни изрази в ежедневието  (въпреки, че аз изтръпвам всеки път, когато ги чуя), но е абсолютно наложително да бъдат избягвани в литературни творби, били те и комикси! Млади хора и деца ги четат все пак, важно е да виждат правилна употреба на родния си  език. Аз поне така смятам. Това е единствената ми забележка към превода… но то си има и  редактори за тая работа. Иначе всичко останало е преведено отново на ниво.

Така приключва още един брой с приключенията на Spawn. И разбира се, ако не сте прочели предните две ревюта, ето ги и тях – Spawn Resurrection и Spawn 251!

До следващия брой! 😀

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s