Spawn 254

Ех, това ревю трябваше да е друго… хитрият ми план бе да си взема Spawn 254 и Spider-man/Deadpool в един и същи ден и първо да напиша ревюто за двамата симпатяги. Защото чакам да го напиша, откакто прочетох първи брой, но се „запрях”, когато разбрах, че ще го има на български. Но какво да се прави, ще изчакаме до следващата седмица поради грешка в отпечатването.

spawn-254-art-001

 

Междувременно да видим какви ги мъдри нашият стар познат Ал Симънс в поредния филър. Да, този брой също е филър като предишния. Разликата обаче е, че в Spawn 253 успях да намеря някакъв смисъл, нещо, което да ме трогне поради лични причини. Но тук това не се случи. Дори след трето прочитане. Почти няма за какво да се хвана. Филър в най-чистата му форма. Даже някак изневиделица идва.  Ал е твърдо решен да покаже на Ада, че тая няма да я бъде и на пръв поглед изглежда, че търси техен служител на случаен принцип. Но всъщност знае, че те ще го намерят. Служителят се явява във формата на “shapeshifter”, приел образа на доста добре изглеждаща мадама… мхм. И оттук следват едни диалози с Библейски привкус – какви игри играят Бог и Сатаната, кой е по-голям мръсник от двамата, кой крив – кой прав. Но историята не се помръдва дори със сантиметър.

 

rrr

Е, за да докаже гледната си точка „Адската Мадама” (да, така ще и викам) пренася Ал назад във времето, на борда на Титаник, който скоро (СПОЙЛЕРИ) ще потъне! 😉  ДиКаприо го няма там.

 

И, въпреки че „Адската Мадама” казва на Ал, че са на Титаник, след известно време той усеща опастност и възкликва „Нещо не е наред”. Сякаш не знае къде се намира…

tit

От друга страна ето единствения интересен въпрос, който този брой развява пред нас – трябва ли  да се спаси нечий живот, ако имаме възможност за това, но се намираме в друг времеви период? Ще променим ли хода на историята, какви  ще са последствията? Или всичко се случва с причина и ние не бива да се намесваме? Е, Ал Симънс знае отговора, за разлика от други герои (теб гледам, Бари Алън) и взема своето  решение. Така ако не друго, то поне виждаме, че Spawn е научил доста неща за Рая и Ада и е натрупал доста опит. Той вече отдавна не е онзи объркан тип, който  живееше в канафките с бездомниците. Но само толкова успях  да изкопча аз… Като цяло за мен това е най-слабият брой досега. А най-лошото е, че е и последният, писан от Пол Дженкинс. Да, от следващия брой Макфарлан пак сяда на писателския стол…, а всички знаем колко го бива като писател. Жалко е, защото Дженкинс така и не успя да покаже истинските си способности в тази  поредица. Все пак и нещата, които написа са под зоркия поглед на Макфарлан, който не му позволи  да развие персонажа по по-добър начин. Ако искате да прочетете неща на Дженкинс, писани без някой да му наднича над рамото, ви препоръчвам поредицата Spectacular Spider-Man от 2004та! Успокояващото е, че след още няколко броя Макфарлан ще получи малко подкрепление… но ще си говорим тогава!   😉

sxv

 

Корицата е отново доста свежа гледка, както беше и предишната. Явно двете корици са имали за цел да покажат, че двата броя ще са филъри и  за това са различни от концепцията на останалите.  Джонбой отново се е справил добре с арта както на корицата, така и вътре в самия комикс. Особено ми  допада дизайнът на „Адската мадама”…рррр!

 

И така, с този брой казваме сбогом на Пол Дженкинс и аз лично му благодаря за някои от по-силните за мен броеве като Spawn Resurrection, Spawn 251 и Spawn 252. С вас се надявам да се видим следващата седмица за Spider-Man/Deadpool!

До скоро!

mhm

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s